Празниците на България

ЯНУАРИ
01.01 - Василовден
          - Нова Година
          - Международен ден на Мира
именници Васил, Василka, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Веска,Вълко.
Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру - зимен празник, познат в цяла България. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.
Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода.
Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. *
02.01 - Силвестъровден
именници Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия, Серафим, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.
Силвестри (наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден) е вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък -волове, биволи, коне, магарета. Този празник има определено очистителен характер - свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите.. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват (понякога и женени мъже), организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
04.01 - Именници Тихомир, Тихомира
06-01 - Йордановден / Богоявление/
именници Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.
Празникът е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. МРЪСНИ ДНИ. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от НОВА ГОДИНА се разчупват и по тях се гадае за бъдещето.
С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановден се извършват редица обреди с кръстена вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си ''за здраве''. Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата) и момченцата до еднагодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

07.01 - Ивановден
именници Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна Бъбгария къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

08.01 - Бабинден
Празник, посветен на бабите-акушерки, родилките и здравето на децата. Съдържа 3 основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета (обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве); угощение на младите булки в дома на бабата.
Участват всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Празникът завършва с влечугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване.

10.01 - Курбан Байрям
11.01 - Курбан Байрям
12.01 - Курбан Байрям
          - Празник на военното разузнаване
          - Св.мъченица Татяна
именници Татяна, Таня
Света мъченица Татяна произлиза от знатно и богато римско семейство, дъщеря на един от най-известните римски префекти. Изцяло проникната от християнската вяра, Татяна била посветена за дяконеса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва.
Тя се отказала от светските радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически светец. След смъртта на жестокия император Хелиогабал управлението поел император Александър Север. Императорът не бил убеден последовател на Христовата вяра и в двореца си държал статуи на Христос, Аполон, Авраам и Орфей. Без да гледа на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, императорът наредил да бъде заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва.
Девойката не само отказала да стори това, но по нейната молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага

13.01 - Курбан Байрям
14.01 - Празник на войските на министерството на транспорта
          - Василица / Ромска Нова Година /
15.01 - Професионален празник на работещите в областта на растителната защита
16.01 - Южници, Верижинци
Празникът Южници-верижници е първият от комплекса Антоновден - Атанасовден (16-17-18 януари ) и е подготовка за другите два празника. Toзи празник, наричан още “Св. Вериги”, “Вериги на ап. Петър”, е известен предимно в Северна България и в старопланинските райони. Празнува се за здраве на добитъка. В Русенско денят Свети Вериги се празнуват три дни (16, 17 и 18 януари) за здраве на стоката и на хората. Той е свързан със забраната да се работи по време на този празник.
Това е първият от празниците, посветени на гръмотевицата, за която се смята, че е небесна стрела. Удареният от нея е грешен човек, той е наказан по Божия воля и не бива да бъде погребан в общите гробища.На този ден стопанките месят пита-колач и го раздават по съседските къщи, за да се предпазят от гръм. Забранено е да се работи, не се плете, тъче, шие. Ако човек носи дреха, ушита на празника, през лятото може да го удари гръм. Забранено е да се впряга добитъка, защото на този ден може да се подхлъзне.

17.01 - Антоновден
именници Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня, Антон, Андон.
В народния календар Антоновден (наричан още Андоновден и Лелинден) се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, т.е. за чумата.

В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова АНТОНОВДЕН и АТАНАСОВДЕН се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

18.01 - Атанасовден
именници Атанас, Атанасka, Tанас, Hасo, Hася
Празник, свързан с новогодишните обичаи. В нар. вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква:”Иди си,зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен и като Среди зима. А. се почита, както и АНТОНОВДЕН, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
20.01 - Петльовден
Петловден, Петеларовден - празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при БАБИНДЕН.

21.01 - Ден на родилната помощ
25.01 - Ден на Българското радио
26.01 - Международен ден на Митниците
29.01 - Празник на гр.Търговище

ФЕВРУАРИ
01.02 - Св.Трифон
именници Трифон, Трифонка, Лозан.
Празникът Трифон Зарезан (известен още като Зарезановден, Трифун чипия, Трифун Зарезой, Триун пияница) е празник на лозарите, кръчмарите, и градинарите, които са под покровителството на светеца-лечител Трифон.

Сутрин рано стопанката омесва и опича обредния хляб, който в някой краища се украсява с цвят на лоза. След това сварява кокошка, запича я леко и напълва бъклица с вино. Всичко това се слага в нова или чиста вълнена шарена торба, в която има шише със светена вода от църквата. Преметнал торбата, стопанинът на къщата тръгва на лозе с мъжете от село. Там всеки изпълнява основния обред - зарязването, закройването на лозята.
В някои райони на страната преди да започне веселбата избират цар на лозята (Трифон). Такъв може да стане всеки, който пожелае, но се гледа той да бъде имотен, добър стопанин или “късметлия”, през чието царуване е имало голям берекет. Царят поднася бъклица, зарязва и благославя: “На всяка лоза по шиник, от всяка по чебър”. От лозята до селото той е теглен от колесар или носен на раменете на другите мъже. В село шествието обикаля по домовете. Домакинът дава първо на царя да пие от бяло котле вино, черпи и другите, а останалото в съда плисва върху Трифон с благословия: “Нека е берекет, да прелива през прагове”. Празникът завършва с общо угощение в дома на царя, който черпи с вино.

02.02 - Сретение Господно
Един от четирите празника, посветени на Божията майка. Съвпада с четиридесетия ден от рождението на Исус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм.

03.02 - Зимен Симеоновден
          - Вълчи празници
именници Симеон, Симеонка
Празникът е известен още и като Трифунци, Света Богородица, Симион Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници.
Двата дни след ТРИФОНОВДЕН, народния календар са празници с по-особен, специфичен характер. От народното вярване, че през този период “се бесуват вълците”, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Раздават специален обреден хляб, малко от който слагат и в кърмата на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр. Нощвите стоят захлупени 3 дни пак с тази цел. Не метат дворовете и не хвърлят сметта.
10.02 - Св.Харалампии
именници Харалампий, Хараламби, Ламби, Ламбри, Хари, Валентин, Валентина, Валери, Валерия.
Празникът е известен още като Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи, Св.Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Празникът се почита главно в източна България. За предпазване от болести, строго се спазва забраната да не се извършва никаква домашна работа.
Единствената грижа на жените е да станат рано, да омесят и да опекат пити и хляб. Украсата им е кръст в средата, няколко пъпки (на чумата) около него, а по края голям венец за здраве. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината. На някои места обредният хляб, приготвен от чисти жени, се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него. Според народната етимология Араланбей “араландисва” (прекадявя) земята ¬ тя се затопля и може вече да се обработва.
13.02 - Именници Евлоги, Зоя
14.02 - Трифон Зарезан
          - Свети Валентин
          - Ден на лозаря
          - Празник на гр.Ивайловград
23.02 - Международен ден на Метрологията
25.02 - Задушница
26.02 - Месни Заговезни /празникът е подвижен/

На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости - т.е."заговяват от месо", затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки" се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден следват седмиците на най-дългия религиозен пост за православните християни - период на хранителни и духовни пости.
Векове наред българите, чрез обичайно-нравствени норми на постите, са утвърдили необходимия хранителен режим през годината. А строгото спазване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „Заговяване" и „Отговяване". „Заговяването" е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а „Отговяването" - връщане отново в света на хаоса и съблазните.

МАРТ
01.03 - Баба Марта
          - Ден на съня
именници Марта, Мартин, Евдокия.
Според народните вярвания в Югозападна България Марта празнуват и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата. Всичко това е съпроводено с изричане на заклинателни думи. За осигуряване на хубаво време, а оттам и на плодородие и благополучие, се предприемат редица обредни действия.
Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден).

03.03 - Национален празник на България
05.03 - Сирни Заговезни / ден в който се иска прошка /
08.03 - Международен ден на жената
09.03 - Свети четиридесет мъченици
именници Младен, Младенka.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит.

В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето.
10.03 - Именници Галя, Галина, Галин
11.03 - Тодоровден /празникът е подвижен/
          - Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия
именници Тодор, Тодорка,Теодор, Теодора.
Тодорова събота, Конски великден, Тудорица - съботата от ТОДОРОВСКАТА НЕДЕЛЯ (съботата след СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ). Празнува се главно за здраве на конете. В тази връзка са и основните обредни действия в обичайно-празничния комплекс.
Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е КУШИЯТА *. (наричана още Tудорица, домле - надбягване с коне на ТОДОРОВДЕН).

18.03 - Ден на радиотехническите войски
19.03 - Международен ден на Инвалидите
20.03 - Ден на Земята
21.03 - Празник на гр.Кюстендил
22.03 - Първа пролет
          - Световен ден на Водата
          - Празник на гр.Велико Търново
23.03 - Международен ден на Метрологията
25.03 - Благовещение
          - Празник на ДЗИ
          - Ден на жената и майката
именници Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел, Бонка.
Празникът е наричан още Благовец, Благовещене, Благоец. В Календара на християнската църква, празникът е утвърден през VII в. Счита се, че тъкмо на този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явил архангел Гавраил. Той й съобщил, че ще стане майка на сина на Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника - Благовещение.
В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. Този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са “благи”, “плашат” овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила.
26.03 - Именници Гаврaил, Гаврил, Габриелa
27.03 - Международен ден на Театъра
28.03 - Именници Албена, Боян, Боянa, Бoйka, Бойко, Бoйчo



АПРИЛ
01.04 - Международен ден на Хумора и Шегата
07.04 - Световен ден на здравето
          - Ден на Здравния работник
12.04 - Международен ден на Космонавтиката
14.04 - Празник на Военната Академия
          - Мартиния
именници Мартин, Мартинa
15.04 - Лазаровден /празникът е подвижен/
именници Лазар, Лазарина.
Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота - предпоследната събота преди СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ, денят преди Цветница/Връбница.

В българската обичайно-празнична система Лазаровден се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай - ЛАЗАРУВАНЕТО *.

Главно в Североизточна България в събота се прави Лазарската задушница, която се свързва с вярването, че на ВРЪБНИЦА “разпускат умрелите” (излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо).

В петък преди Лазаровден жените варят жито и приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Обикновено се прави един по-голям хляб с пластична украса от тесто и по-малки според броя на починалите (винаги нечетно число). Същата вечер жените прекадяват и преливат с вино гробовете на своите родственици и раздават от житото и големия хляб. Малките хлебчета се раздават най-често в събота сутринта.

16.04 - Връбница, Цветница /празникът е подвижен/
именници Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор - изобщо всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета.
Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден - неделята преди ВЕЛИКДЕН. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Кумиченето е обичай, изпълняван на ВРЪБНИЦА - последният от цикъла на пролетните момински игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Главно в Североизточна България на този ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на Връбница “разпускат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо.
Участвалите в ЛАЗАРУВАНЕТО моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. Всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избора на кумицата). Някъде кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро.
В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до ВЕЛИКДЕН, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответни обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.

На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата (царевичните стъбла) запалват огън. Действията са придружени с оплакване на мъртвите.
В цялата страна Връбница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват в църква върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.

20.04 - Международен ден на Свободния печат
21.04 - Разпети петък /празникът е подвижен/
На Разпети или Велики петък се възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение. На Разпети петък, моми и млади невести украсяват боядисаните яйца с различни мотиви и по различен начин.
В петък, но по-често в събота, се приготвя специалният ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ, предназначен за празничната семейна трапеза, кръстника и за лазарската кумица. Хлябът носи още имената „яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло” и др. - обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина.

23.04 - Великден /Възкресение Христово/
именници Величка, Величко, Велина, Вили, Велиана, Велика.
Неделята след първото пролетно пълнолуние носи още имената Велиден, Влиден, Възкресение Христово. Великден е един от най-големите пролетни празници, който трае три дни. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота.
Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. На трапезата се отговява с малко яйце и ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ. Вкъщи и на улицата се разменят обичайни поздравления. Всички се чукат с ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА за здраве. Младоженците посещават кумовете и родителите на булката, като носят яйца и великденски кравай и също получават яйца от домакините. Момите, които са се кумичили, посещават кумицата в дома й и й носят яйца и кумичин кравай.
На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната „Разтурни или разметан понеделник”, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка.
С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. На неделната сутрешна служба в църквата се припомня посещението на жените-мироносици, които на сутринта след деня на еврейския празник (събота) отиват на гроба на Христос и намират отваления камък и ангела, който им съобщава радостната вест за възкресението на Божия син.

27.04 - Празник на гр.Сандански


МАЙ
01.05 - Международен ден на Труда
          - Празник на гр.Копривщица
          - Празник на гр.Първомай
          - Йеремия
именници Мая, Еpмeнa, Еpмeлинa, Еpмeнкo, Тамара
Празникът е наричан още Еремия, Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден, Змийски ден - ден, изпълнен с обреди, предпазващи от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ или на БЛАГОВЕЩЕНИЕ, а на Йеремия излиза техният цар. Старите хора наричат първия ден на месец май Йеремия и казват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото.

Сутринта на празника стопанката на дома, заедно с другите жени в къщата - снахи, дъщери и децата вземат маши, ръжени и тенекии, чукат с тях и обикалят двора от "изгряло слънце" към "залез", като викат: "Бягайте змии и гущери, че днеска е Еремия! Ще ви връзва с ремъци, ще ви дере с кремъци!" Жените влизат в зимника, обхождат кошарите, обора и хармана и вярват, че през лятото нито една гадина няма да ги полази

02.05 - Празник на гр.Харманли
          - Борисовден
именници Борис, Борянa, Борислав.
Името идва от думата „бор” . В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал Бог, който сменя годишните времена.
На този ден православната църква чества празника на Св.Борис (и брат му, Св. Глеб), почитани от руската църква като пазители на нацията.

03.05 - Международен ден на Свободата и печата
05.05 - Св.Ирина
именници Ирин, Ирина , Ирeна, Mиpa, Mиpoслав, Mиpoславa.

06.05 - Гергьовден
          - Ден на Храбростта и на Българската Армия
          - Празник на гр.Каварна
          - Празник на гр.Русе
          - Празник на гр.Петрич
          - Празник на Земеделците в България
именници Георги, Гергана, Гоце, Генка, Гинка, Гинко, Ганка, Ганчо, Галя, Гюро, Гюрга
Празникът Гергьовден (6 май) води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите, и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, после играят три леви хора, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият - за лек.
За празника месят най-различни хлябове - кръсташки, овчарки, колаци и кравайчета или специален кравай за Св. Георги, който се прави от невястата на дома. Той е кръгъл по форма и отгоре полага кръст от тестени пръчици, чиито краища са завити. В средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестян венец. Между стените на кръста има положени четири кравайчета, а кръста е обкръжен с " несклопена ограда " - полукръг от тесто, назъбчен с огрибката.
Стопанинът коли и гергьовденското агне, разбира се, след като го захрани обредно и закичи с гергьовденски венец - от черничева пръчка и коприва, увити с червен конец. "Къносва" на кръст лицата на децата с кръвта, за да са здрави и зли очи да не ги урочасат. А костите на изяденото агне заравят в мравуняк, за да се множат овцете както мравките. След празничните трапези цялото селище се събира на хорището, където младите се теглят на кантар, люлеят се на люлки за здраве и играят ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото.

07.05 - Ден на Радиото и Телевизията
08.05 - Международен ден на Кервения кръст и Червения полумесец
09.05 - Ден на Европа
10.05 - Професионален празник на Химика
11.05 - Кирил и Методии
          - Празник на гр.Ловеч
          - Празник на гр.Шумен
именници Кирил, Методи.
Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Според изследователите, в сборник с арменски пътеписи от 1813 г. е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. Това определя първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас точно отпреди повече от 200 години.

15.05 - Международен ден на Семейството
19.05 - Празник на гр.Джебел
20.05 - Празник на гр.Габрово
21.05 - Празник на гр.Елена
          - Празник на гр.Пазарджик
          - Св.Константин и Елена
именници Константин, Костадин, Костадинa, Динko, Елена, Еленko, Елен, Ели, Елица, и Койчо.
В повечето райони на страната денят на св. св. Константин и Елена се чества само като църковен празник, посветен на император Константин Велики и на неговата майка Елена. През управлението на имп. Константин (306-337) е издаден Миланският едикт (313 г.), с който християнството става държавна религия. Според преданието Елена посещава Палестина и открива Христовия кръст.
Празникът носи още името Костадиновден - последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка.
Другаде моми и ергени връзват люлки и се люлеят. На този ден колят курбан и се събира цялото село, а именниците посрещат гости. В Родопите Костадиновден е голям празник на овчарите. В някои села между Странджа и Черно море на този ден се извършва обичаят НЕСТИНАРСТВО.

23.05 - Честване на годишнина от Априлското възстание
24.05 - Ден на Българската просвета и култура и на Славянската писменост
          - Празник на гр.Велики Преслав
          - Европейски ден на Парковете
          - Празник на гр.Благоевград
          - Празник на Народните читалища
          - Ден на Българската журналистика
29.05 - Празник на гр.Горна Оряховица
30.05 - Празник на гр.Козлодуй
именници Емил, Емилия, Емилиан, Емилианa
31.05 - Световен ден без тютюнопушенето


ЮНИ
01.06 - Международен ден на Детето
          - Спасовден /винаги е в Четвъртък/
          - Празник на гр.Враца
          - Празник на хлебарите и сладкарите
          - Празник на гр.Златица
          - Празник на Автомобилистите
02.06 - Ден на Христо Ботев
          - Празник на розата в Казанлък
08.06 - Световен ден на Океана
10.06 - Празник на гр.Искър
          - Черешова задушница
11.06 - Празник на Икономистите в България
12.06 - Празник на гр.Ямбол
          - Празник на гр.Монтана
          - Празник на гр.Елин Пелин
23.06 - Международен Олимпийски ден
          - Ден на служителя в държавната администрация
24.06 - Еньовден
именници Еньо, Яна, Янко.
Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка - в народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. За това на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използуват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея.

25.06 - Ден на работниците от транспорта
27.06 - Световен ден на риболова
29.06 - Петровден
          - Ден на река Дунав
          - Празник на гр.Етрополе
          - Празник на гр.Белоградчик
          - Ден на занаятите
именници
Петър, Пенка, Петрана, Петя, Пейо, Камен; още Румен, Асен, Ася, Апостол, Крум, Чавдар, а също и Павел, Павлин, Павлина, Пoлина

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня.
В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки - петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца.
30.06 - Павльовден
именници
Павел, Павлина, Пoлина, Поля.
Павльовден, Павловден, Павлувден - народен празник, отбелязван главно в Източна България за предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. Свързва се със стари народни представи за унищожителната сила на огъня. На Павльовден строго се следи да не се работи (не се жъне), да не се пали огън (дори за приготвяне на храна). В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се” опавлюва” брашното, т.е. да бъде запазено от сплъстяване и червясване.

ЮЛИ
01.07 - Международен ден на Кооперациите
          - Св.Врач
именници Козма, Кyзман, Дамян, Красимир, Красимирa, Красинa.
Народен празник на всички лечители, врачки, баячки и билкари. Свързан е с вярата в светите лечители Кузма и Дамян. На този ден жените не работят нищо, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Единственото, което могат да правят, е да месят хляб и да го раздават за здраве.
Вечерта срещу празника болни, слепи и недъгави хора отиват да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измиват на аязмото. Често се правят курбани.


02.07 - Ден на Спортния журналист
05.07 - Празник на служителите на МВР
17.07 - Св.Марина
          - Празник на гр.Созопол
именници Марин, Марина
В течение на няколко века християните търпели много и нечувани изпитания и страдания, пролята била много кръв. През това велико за вярата време Иисус чрез Светия Дух избра измежду езичниците угодни Богу мъже и жени, за да ги направи благовестници на словото Си и на спасението и да ги прослави. Бог им отвори врата за словото и в езическия свят, за да разгласят Христовата тайна. И те, обхванати от любовта Христова, смело проповядвали Евангелието и покорявали на Словото все повече и повече хора. Една от избраниците на Бога била св. великомъченица Марина.
Марина била дъщеря на езически жрец от Антиохия, живяла през ІІІ век. По това време римската власт жестоко преследвала християните. Някои от тях се криели по пустините и в планините, а мнозина от тях оставали в градовете, където проповядвали и разпространявали Божието слово. От един такъв християнин 12-годишната Марина научила за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към Него.

18.07 - Празник на гр.Карлово
          - Празник на гр.Левски
          - Ден на Гражданската Защита
20.07 - Празник на Пивоварите
          - Илинден
          - Международен ден на Шахмата
именници Илия, Илиян, Илияна, Илko, Илka.

Св. Илия - един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е заповедник на гръмотевиците. В народните представи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му.
На празника се коли курбан - най-старият петел. В планинските райони на Южна България Илинден се чества много тържествено. Устройват се и селски сборове и курбани. Този ден е избран за патронен празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
22.07 - Именници Магда, Магдалена
25.07 - Св.Анна
именници Анна, Янa, Eнko.

Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна (9 декември - Зачатие на Св. Анна). Тя се чества като покровителка на бременността , раждането и майчинството.
На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат. Стопанките месят пресни пити (без мая) и ги раздават за здравето на децата си; така светицата ще ги предпазва от огън (треска). Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове.

26.07 - Празник на Жандармерията


АВГУСТ
01.08 - Ден на Градинаря
06.08 - Професионален празник на Железничаря
13.08 - Празник на Военноморските сили
15.08 - Празник на гр.Несебър
          - Празник на гр.Варна
          - Празник на гр.Ихтиман
18.08 - Празник на гр.Никопол
          - Ден на Миньора
27.08 - Ден на Туризма


СЕПТЕМВРИ
01.09 - Симеоновден
          - Празник на гр.Криводол
          - Световен ден на Мира
именници Симеон, Симона, Марта
С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат „Симеон Орачо”, „Симеон Стълпник”, а денят му — „стопанската Нова година”. Симеоновден се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, затова понякога празникът се нарича и “Симеон брульо”.
В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят обредни питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им заедно с червени вълнени конци. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон”) — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата.

02.09 - Празник на гр.Димитровград
05.09 - Празник на гр.Съединение
06.09 - Съединението на България
          - Празник на гр.Чирпан
          - Празник на гр.Пловдив
07.09 - Празник на гр.Белене
          - Празник на гр.Раднево
08.09 - Празник на гр.Хасково
          - Празник на гр.Берковица
          - Празник на гр.Симитли
09.09 - Международен ден на Красотата
13.09 - Празник на Българските инженерни войски
14.09 - Кръстовден
          - Професионален празник на Пожарникаря
          - Празник на гр.Бяла Слатина
именници Кръстьо, Кръстина, Кръстена, Кръстан, Кънчо, Ставри.
Народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1.IX., стар стил 13.IX.) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната той е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът.
В този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила). Празникът отбелязва прехода към есенно-зимния сезон. На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност. Спазва се строг пост. На 14 септември се поставя началото на есенната оран и сеитба.

17.09 - Празник на гр.Лом
          - Вяра,Надежда,Любов
          - Празник на гр.София
именници Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Надежда, Надя, Севда, София.
Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов. Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Легендата за четирите великомъченици разказва следното: През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот гя оправдала напълно името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.
София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.

21.09 - Международен ден на Мира
          - Празник на гр.Тутракан
22.09 - Ден на Независимостта на България
24.09 - Международен ден на Глухите
25.09 - Празник на Свързочните войски
          - Празник на гр.Добрич


ОКТОМВРИ
01.10 - Ден на Застрахователя
          - Международен ден на Музиката
          - Международен ден на възрастните хора
05.10 - Празник на гр.Стара Загора
          - Празник на гр.Банско
          - Международен ден на Учителя
10.10 - Ден на Психичното здраве
14.10 - Петковден
          - Празник на гр.Твърдица
именници Петко, Петкана, Параксева, Пенчо, Пеньо, Пенка.
Петковден, наричан още Петки - народен празник, свързан с някои предхристиянски елементи. В планинските райони на Петки се извършват обреди, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав добитък. След оплождането на овцете те изпичат пресни питки.
Правят се семейно-родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове, вино, ракия. Прави се обща трапеза, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди да се хранят, жените си раздават една на друга парче хляб.

16.10 - Празник на Авиацията
18.10 - Празник на Художниците
          - Ден на Парашутиста
19.10 - Ден на Благотворителността
          - Празник на гр.Перник
          - Празник на гр.Дупница
20.10 - Празник на гр.Сандански
21.10 - Празник на гр.Кърджали
24.10 - Празник на Нотариусите
          - Празник на гр.Разлог
26.10 - Димитровден
          - Празник на гр.Видин
          - Празник на Строителя
          - Празник на гр.Сливен
          - Празник на гр.Радомир
именници Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.
Празникът, наричан още Митровден, в народните представи бележи началото на зимата: “Свети Георги лято носи, Свети Димитър - зима”. Св. Димитър язди червен кон и от брадата му се посипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът”, това е народното вярване.
С този ден свършва традиционният период, за който се наемат овчари, говедари, ратаи - от ГЕРГЬОВДЕН до Димитровден. На отделни места на следващия ден, наричан разпус, става разплащането с наемните работници. На Димитровден устройват курбани, селски сборове и служби. В съботния ден преди празника е Димитровската ЗАДУШНИЦА.

31.10 - Ден на Черно море


НОЕМВРИ
01.11 - Ден на Народните будители
          - Празник на гр.Тетевен
          - Празник на гр.Котел
08.11 - Архангеловден
          - Професионален празник на Полицията
именници Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милен, Милена.
Аралангеловден, Хрангелувден, Рангеловден, св. Рангел, Събор на св. Архангел Михаил - основната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от народното вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен Душевадник.
В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца, правят се обредни хлябове, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Най-често те се наричат Рангелово блюдо, Рангелов ляп, Параклис. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст, полива го с вино и благославя: “Св.Архангеле, св. Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!...”. Раздава се жито, което всеки поема с две ръце - за да бъде изобилно, и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

13.11 - Международен ден на Слепите хора
16.11 - Св.Матей
19.11 - Празник на Сухопътните войски
          - Международен ден на Тоалетната
20.11 - Световен ден на Детето
21.11 - Ден на Християнското семейство
          - Празник на гр.Златоград
24.11 - Св.Катерина
именници Екатерина, Катерина, Катя.
В голяма част от страната празникът е в чест на болестта шарка и на болестта бяс. Този ден също е и на света Екатерина, покровителка на майките. Жените приготвят пресни питки и намазани с мед ги раздават на близките хора - за предпазване от шарката, за здраве, благополучие и в чест на света Катерина. Някъде захранват и кучетата с тази пита, за да не ги хваща бясът. Именничките посрещат гости в домовете си.

30.11 - Андреевден
именници Андрей, Андриана

Наричан с много имена, Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден - в народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.
На места от обредното ядене се раздава “за здраве” на съседите, а другаде е точно обратното - не се дава от него на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят. В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се знае още и като Мечкин ден, почитан за предпазване от мечки.



ДЕКЕМВРИ
01.12 - Празник на гр.Ботевград
04.12 - Св.Варвара
На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварев гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката.

05.12 - Св.Сава
именници Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка.
В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава (St. Sabbas). В българските представи, обаче, Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" .
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

06.12 - Никулден
          - Ден на Банкера
          - Празник на гр.Бургас
именници Никола,Николай, Николина, Ненка, Нина, Нено, Ненка, Нино, Кольо
Празникът е наричан още Св. Никола и рибен св. Никола - един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола - покровител на моретата, моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие - рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия, както и специален обреден хляб (параклис, служба, богов, колак, Никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях раздава. Всеки трябва да хапне риба - ''На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост, макар и от боклука да я вземе''.
Никулден е един от българските празници, на чийто светец често се посвещава, в случай на преживяно тежко премеждие, избегната беда или изобщо ''за здраве на къщата'', семейният обичай курбан.
Никулденският курбан винаги е рибен, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята). В някои села в Пловдивско, на Никулден жените палят свещи, раздават пити и ядене, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари, цветя, пешкири).

08.12 - Празник на гр.Плевен
12.12 - Св.Спиридон
          - Празник на Занаятите
14.12 - Ден на Ветеринарите специалисти
именници Снежана , Снежа
17.12 - Именници Данаил, Даниел, Даниела, Дана, Дан.
18.12 - Международен ден на Мигранта
20.12 - Игнажден
именници Игнат, Огнян,Огняна.
Игнат, Идинак, Поляз, Полязовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Според българската традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването - идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни яденета за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разръчква жаравата и изрича благословия: "Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!"

22.12 - Празник на Национална служба Гранична полиция
24.12 - Бъдни вечер
именници Евгени, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Божин, Божана.
Обредна трапеза: 7, 9 или 11 постни ястия: варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка - вечерта срещу Коледа, когато цялото семейство се събира на тържествена вечеря. Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята.

Обичаят повелява да не се става по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Първият залък от боговицата се запазва. Момите го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обредни практики - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея. Цялата вечер е свързана с различни гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Среднощ тръгват коледарите.

25.12 - Коледа /Рождество Христово/
именници Христо, Христина, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Божин.
Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие.
Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.
Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:
''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!''

26.12 - Ден на бащата
27.12 - Стефановден
именници
Стефан, Стефана, Стамен, Стоимен, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Стойо, Стойка, Станка, Станко, Стоян, Стоянка, Таня, Таню, Запрян, Запряна, Цанка, Цонко; Венцислав, Венцислава
Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени - народен обичай, изпълняван на Стефановден от девойки. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: “Ой ладо, ладо, момиче младо”.
Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче “на звездите”.
Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки (“ладанки”). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: “Жълто було трески сбира.” (т.е. Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла.” (т.е. Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче.” (т.е. Ще се омъжи за сирак) и пр.